Д-р Розита Каракашева: Будните умове на студентите са добър стимул за преподавателя
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Розита Каракашева е родена в град Струмица, Република Северна Македония. Завършила е Средното здравно учебно заведение в град Шип, компетентност,,медицинска сестра “.
Дипломира са като доктор в Медицинския университет - Плевен през 2012 година
От 2013 до 2014 година доктор Каракашева работи като лекар-ординатор СБАЛВБГ Еврохоспитал, Пловдив. От 2015 е лекар-ординатор в ДКЦ „ Д-р Грийнберг “ - София, а от 2015 до 2021 година специализира гастроентерология в Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ Александровска.
От 2021 година до през днешния ден е гастроентеролог в същата клиника и учител - помощник в Катедра по пропедевтика на вътрешните заболявания Медицински университет - София.
Д-р Каракашева, по какъв начин решихте да станете доктор, какво способства за това Ваше решение?
Още от ранна възраст желаех да бъда доктор. Винаги съм се старала да оказвам помощ на близките. Вярвам, че всички сме тук, на този свят, с цел да се развиваме самостоятелно и да оказваме помощ на тези, които се нуждаят от помощ. Реших, че медицината е подобаващ избор, тъй като за мен е наслаждение да поддържам връзка с хората. Удоволствие е да са занимавам с просвета, да встъпвам в необятното поле на знанието.
Как избрахте да се посветите на гастроентерологията?
Избрах гастроентерологията заради няколко аргументи. Първо, разнообразието от патология в нашата компетентност е голямо. Това кара индивида да мисли и да бъде в непрекъснат когнитивен тонус, което за мен е огромен плюс. Обичам да обмислям и да узнавам нови неща. На второ място, в гастроентерологията има доста операции като ендоскопски процедури, ехографски прегледи и други, а това задейства финната моторика и вниманието.
Мечтаех да работя в компетентност, в която нововъведенията ще вървят ръка за ръка с нейното развиване. Такава за мен е гастроентерологията и към този момент мога самоуверено да кажа: „ Да, това е моята компетентност “.
Кои бяха Вашите учители в специалността, които способстваха най-вече за образуването Ви като доктор, избрал да се посвети на тези болести?
Всеки един човек, с който съм се срещала още от началото на специализацията ми, ме е научил на нещо, дал ми е нещо от себе си. Имам опцията да контактувам с прелестни експерти, които са били отворени към нас, младите, и са ни допускали до тънкото изкуство на медицината
Много дължа на проф. Диана Петрова, шеф на Отделението по гастроентерологията към УМБАЛ „ Александровска “, на доктор Радослава Црънчева, на доктор Никола Станчев.
Кои области на гастроентерологията намирате за най-интригуващи и предизвикателни?
Функционалните чревни болести или нарушаванията на оста „ черво-мозък “ са чести болести. Те се характеризират с повтарящи се коремни признаци, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Приблизително 40% от хората в света дават отговор на диагностичните критерии за най-малко едно функционално чревно заболяване.
Това доста разпространяване може да се дефинира като проблем за публичното здраве, защото тези болести усилват разноските за опазване на здравето на държавно равнище и водят до утежняване качеството на живот на пациентите.
Възпалителните чревни болести също са забавна група, те се отключват като разследване от разнообразни фактори на външната среда, само че и на стрес и на други нарушавания. Те засягат хора във всяка възраст. Най- постоянно срещаните са болест на Крон и улцерозен колит. Те имат някои сходни характерности, само че и много разлики. Това ги прави забавни за мен.
Вие имате и процедура като помощник в Катедрата по пропедевтиката на вътрешните заболявания. С какво Ви обогатява работата със студенти, бъдещи Ваши сътрудници? Мислила ли сте в миналото, че ще се посветите и на преподаване?
От персонален опит разбрах, че едвам когато на някой му се наложи да преподава, осъзнава на какво равнище в действителност би трябвало да бъде квалифициран, тъй като непрестанните въпроси и откровеното любознание на студентите би трябвало да бъдат задоволени с съответни отговори. Това дава спомагателна упоритост за още по-добра и интензивна ежедневна самоподготовка, тъй като в никакъв случай не е ясно на идващия ден какви въпроси ще измислят будните им мозъци.
Освен това, техните размисли по въпросите, които им представяме в образователната зала, от време на време дават нов взор към нещата, което от своя страна демонстрира, че и ние като асистенти, има какво да научим от студентите. И тъкмо това би трябвало да ни накара още по-бързо да обогатяваме своите знания, с цел да съумяваме да бъдем постоянно в крайник с новостите в здравната просвета.
Какви са упоритостите Ви за професионално развиване?
За начало докторкса степен, по-късно не се знае...
Вие сте от поколението лекари, които организират прегледи и на британски език. Различават ли се пациентите чужденци от българските пациенти?
Независимо от кой завършек на света идва, и на какъв език приказва всеки от тях, този е пристигнал в кабинета ми, за мен е еднообразно значим. Аз виждам на него като на човек, който носи в себе си страхове, убеждения и условия. За мен е доста значимо да прослушвам пациентите, да мога да вникна в техните проблеми, да им обясня на наличен език какво им следва и да се уверя, че са ме разбрали вярно. На какъв език е връзката няма значение.
А какво не Ви подхожда в държанието на българския пациент?
Доверието сред доктор и пациент е в основата на сполучливото лекуване. Липсата му води до неспособност да се реализиран положителни резултати, уверена съм в това. Истината е, че е най-трудно, когато няма колаборация от страна на пациента. Когато той има подозрения в това, което вършим, тогава е най-сложно. Причините са доста, преди всичко увеличението на отрицателната сила в нашето общество. Народопсихологията ни – постоянно би трябвало да търсим отговорен за каквото и да е!
В болничното заведение най-опасни са пациентите които са уверени, че знаят всичко, знаят си правата, наясно са какво би трябвало да направи лекарят, по какъв начин би трябвало да ги лекува. В тези обстановки е доста мъчно, тъй като би трябвало да се бориш с убежденията им, а тези хора могат да бъдат нападателни, от време на време са подготвени и да заплашват. За страдание, такива са не малко пациенти в последно време.
Кой случай от последната Ви работна седмица Ви донесе най-голямо професионално задоволство?
Доста комплицирани случаи имаме, комплицирани, заплетени, сложни за диагностициране, и се е налагало да търсим второ и трето мнение. Когато има синхрон сред доктор и пациент, нещата се получават, без значение от това какъв брой е тежко болестта.
И на финала желая да Ви попитам какво е пожеланието, което желаете да отправите към своите сътрудници от клиниката в Александровска болница?
В нашата специалност е значимо да се развиваме непрекъснато. Да мечтаем, да реализираме фантазиите си и да не стопираме до такава степен!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Розита Каракашева е родена в град Струмица, Република Северна Македония. Завършила е Средното здравно учебно заведение в град Шип, компетентност,,медицинска сестра “.
Дипломира са като доктор в Медицинския университет - Плевен през 2012 година
От 2013 до 2014 година доктор Каракашева работи като лекар-ординатор СБАЛВБГ Еврохоспитал, Пловдив. От 2015 е лекар-ординатор в ДКЦ „ Д-р Грийнберг “ - София, а от 2015 до 2021 година специализира гастроентерология в Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ Александровска.
От 2021 година до през днешния ден е гастроентеролог в същата клиника и учител - помощник в Катедра по пропедевтика на вътрешните заболявания Медицински университет - София.
Д-р Каракашева, по какъв начин решихте да станете доктор, какво способства за това Ваше решение?
Още от ранна възраст желаех да бъда доктор. Винаги съм се старала да оказвам помощ на близките. Вярвам, че всички сме тук, на този свят, с цел да се развиваме самостоятелно и да оказваме помощ на тези, които се нуждаят от помощ. Реших, че медицината е подобаващ избор, тъй като за мен е наслаждение да поддържам връзка с хората. Удоволствие е да са занимавам с просвета, да встъпвам в необятното поле на знанието.
Как избрахте да се посветите на гастроентерологията?
Избрах гастроентерологията заради няколко аргументи. Първо, разнообразието от патология в нашата компетентност е голямо. Това кара индивида да мисли и да бъде в непрекъснат когнитивен тонус, което за мен е огромен плюс. Обичам да обмислям и да узнавам нови неща. На второ място, в гастроентерологията има доста операции като ендоскопски процедури, ехографски прегледи и други, а това задейства финната моторика и вниманието.
Мечтаех да работя в компетентност, в която нововъведенията ще вървят ръка за ръка с нейното развиване. Такава за мен е гастроентерологията и към този момент мога самоуверено да кажа: „ Да, това е моята компетентност “.
Кои бяха Вашите учители в специалността, които способстваха най-вече за образуването Ви като доктор, избрал да се посвети на тези болести?
Всеки един човек, с който съм се срещала още от началото на специализацията ми, ме е научил на нещо, дал ми е нещо от себе си. Имам опцията да контактувам с прелестни експерти, които са били отворени към нас, младите, и са ни допускали до тънкото изкуство на медицината
Много дължа на проф. Диана Петрова, шеф на Отделението по гастроентерологията към УМБАЛ „ Александровска “, на доктор Радослава Црънчева, на доктор Никола Станчев.
Кои области на гастроентерологията намирате за най-интригуващи и предизвикателни?
Функционалните чревни болести или нарушаванията на оста „ черво-мозък “ са чести болести. Те се характеризират с повтарящи се коремни признаци, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Приблизително 40% от хората в света дават отговор на диагностичните критерии за най-малко едно функционално чревно заболяване.
Това доста разпространяване може да се дефинира като проблем за публичното здраве, защото тези болести усилват разноските за опазване на здравето на държавно равнище и водят до утежняване качеството на живот на пациентите.
Възпалителните чревни болести също са забавна група, те се отключват като разследване от разнообразни фактори на външната среда, само че и на стрес и на други нарушавания. Те засягат хора във всяка възраст. Най- постоянно срещаните са болест на Крон и улцерозен колит. Те имат някои сходни характерности, само че и много разлики. Това ги прави забавни за мен.
Вие имате и процедура като помощник в Катедрата по пропедевтиката на вътрешните заболявания. С какво Ви обогатява работата със студенти, бъдещи Ваши сътрудници? Мислила ли сте в миналото, че ще се посветите и на преподаване?
От персонален опит разбрах, че едвам когато на някой му се наложи да преподава, осъзнава на какво равнище в действителност би трябвало да бъде квалифициран, тъй като непрестанните въпроси и откровеното любознание на студентите би трябвало да бъдат задоволени с съответни отговори. Това дава спомагателна упоритост за още по-добра и интензивна ежедневна самоподготовка, тъй като в никакъв случай не е ясно на идващия ден какви въпроси ще измислят будните им мозъци.
Освен това, техните размисли по въпросите, които им представяме в образователната зала, от време на време дават нов взор към нещата, което от своя страна демонстрира, че и ние като асистенти, има какво да научим от студентите. И тъкмо това би трябвало да ни накара още по-бързо да обогатяваме своите знания, с цел да съумяваме да бъдем постоянно в крайник с новостите в здравната просвета.
Какви са упоритостите Ви за професионално развиване?
За начало докторкса степен, по-късно не се знае...
Вие сте от поколението лекари, които организират прегледи и на британски език. Различават ли се пациентите чужденци от българските пациенти?
Независимо от кой завършек на света идва, и на какъв език приказва всеки от тях, този е пристигнал в кабинета ми, за мен е еднообразно значим. Аз виждам на него като на човек, който носи в себе си страхове, убеждения и условия. За мен е доста значимо да прослушвам пациентите, да мога да вникна в техните проблеми, да им обясня на наличен език какво им следва и да се уверя, че са ме разбрали вярно. На какъв език е връзката няма значение.
А какво не Ви подхожда в държанието на българския пациент?
Доверието сред доктор и пациент е в основата на сполучливото лекуване. Липсата му води до неспособност да се реализиран положителни резултати, уверена съм в това. Истината е, че е най-трудно, когато няма колаборация от страна на пациента. Когато той има подозрения в това, което вършим, тогава е най-сложно. Причините са доста, преди всичко увеличението на отрицателната сила в нашето общество. Народопсихологията ни – постоянно би трябвало да търсим отговорен за каквото и да е!
В болничното заведение най-опасни са пациентите които са уверени, че знаят всичко, знаят си правата, наясно са какво би трябвало да направи лекарят, по какъв начин би трябвало да ги лекува. В тези обстановки е доста мъчно, тъй като би трябвало да се бориш с убежденията им, а тези хора могат да бъдат нападателни, от време на време са подготвени и да заплашват. За страдание, такива са не малко пациенти в последно време.
Кой случай от последната Ви работна седмица Ви донесе най-голямо професионално задоволство?
Доста комплицирани случаи имаме, комплицирани, заплетени, сложни за диагностициране, и се е налагало да търсим второ и трето мнение. Когато има синхрон сред доктор и пациент, нещата се получават, без значение от това какъв брой е тежко болестта.
И на финала желая да Ви попитам какво е пожеланието, което желаете да отправите към своите сътрудници от клиниката в Александровска болница?
В нашата специалност е значимо да се развиваме непрекъснато. Да мечтаем, да реализираме фантазиите си и да не стопираме до такава степен!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ